Не казвай

Не казвай ти, че ме обичаш!

Недей!... Просто замълчи!

Знай, че душата ми обличаш

в безкрайна болка с тез' лъжи.

Не искай, моля те, аз да ти вярвам,

защото знам, че ще си отидеш ти. 

За тебе, зная, е игра навярно,

но те обичам, а играта ти боли.

Не казвай аз че съм жената

на живота ти, на твоите мечти.

Надежда думите ти в мен разпалват,

но самият ти не вярваш в тях, нали?

Не казвай ти, че само мене искаш,

че без мен като отрова животът ти горчи.

Погледна ли те, във очите виждам

безнадеждността как бляскаво гори.

Не казвай, моля те, че ме обичаш!

Чуваш ли, недей... Просто замълчи!

От самотата в думите ти тишината

виж колко силно прокърви...

Не казвай, чуваш ли, че ме обичаш -

сърцето ми заравяш в черен облак от сълзи.

Без теб не мога аз дори да дишам,

но ще се науча... А сега... върви!

Яна Танева