Jan 11, 2013, 6:36 PM

Не казвай

  Poetry » Love
953 0 1

      Не казвай

 

 

Не казвай ти, че ме обичаш!

Недей!... Просто замълчи!

Знай, че душата ми обличаш

в безкрайна болка с тез' лъжи.


Не искай, моля те, аз да ти вярвам,

защото знам, че ще си отидеш ти. 

За тебе, зная, е игра навярно,

но те обичам, а играта ти боли.


Не казвай аз че съм жената

на живота ти, на твоите мечти.

Надежда думите ти в мен разпалват,

но самият ти не вярваш в тях, нали?


Не казвай ти, че само мене искаш,

че без мен като отрова животът ти горчи.

Погледна ли те, във очите виждам

безнадеждността как бляскаво гори.


Не казвай, моля те, че ме обичаш!

Чуваш ли, недей... Просто замълчи!

От самотата в думите ти тишината

виж колко силно прокърви...


Не казвай, чуваш ли, че ме обичаш -

сърцето ми заравяш в черен облак от сълзи.

Без теб не мога аз дори да дишам,

но ще се науча... А сега... върви!


Яна Танева



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...