Ти отиде в друг свят, мило,

в който не светят така ярко звездите,

в който лунния сърп е помръкнал

и лунния прах по косите ти,

посивял е и тъжен, изгубил

божествения си огън и блясък...

Ти се вкопчи в надеждата, мило,

да откриеш в мрака своето несбъднато щастие.

Три светулки стисна в шепата силно,

три светлинки на отчаяна болка...

Но забрави да вземеш мечтите ни,

на педя потънали в лунния пясък?..

Ти прегърна мига, мило,

мига на разсъмване, в който топят се мечтите

и, отмалели от лутане, стихват в безмълвна забрава...

Не исках да бъда фалшивата сянка на тъмното,

отразена от болките във душата ти скрити

и вместо огън и радост, да бъда застинала лава!...

Ти ме остави там, мило,

в разбити и прашни доспехи,

да скитам тъжен и сам, пред замъка на сенките?...

И забрави любовта ти как, всесилна,

под нежното крило на вечерта и лунната пътека,

събра със топлината си отломките ми раздробени!?.

Ти пазиш в сърцето си, мило,

дъхът на омайните цъфнали клони,

със ябълков цвят, поръсен

и изгарящ твоето тръпнещо тяло!...

Но сега пенлива и страстна вълна си,

прегърнала мига, обсебил плътта ти изцяло...

Не казвай сбогом сега, мило,

в утрото на спомена,

когато светът се възражда

и славеите притихват унили!...

А ти във бялата си рокля към мен се носиш

омаяна от първите лъчи и пурпурния блясък...

Вземи в ръцете си, мило.

сърцето ми кървящо - то е твое!

Бъди благословена, кралице на мечтите ми,

заради това, че любовта познах дори за миг!

И тръгни със изгрева, слънчице мое,

сълзите от тревите росни, вместо сбогом аз ще пия...

Не се обръщай, мило!...

Не искам да виждаш колко ме боли!

Изгрей, слънчице мое и бъди щастлива!!!