Не казвай безмълвно сбогом!.. [II]
Ти отиде в друг свят, мило,
в който не светят така ярко звездите,
в който лунния сърп е помръкнал
и лунния прах по косите ти,
посивял е и тъжен, изгубил
божествения си огън и блясък...
Ти се вкопчи в надеждата, мило,
да откриеш в мрака своето несбъднато щастие.
Три светулки стисна в шепата силно,
три светлинки на отчаяна болка...
Но забрави да вземеш мечтите ни,
на педя потънали в лунния пясък?..
Ти прегърна мига, мило,
мига на разсъмване, в който топят се мечтите
и, отмалели от лутане, стихват в безмълвна забрава...
Не исках да бъда фалшивата сянка на тъмното,
отразена от болките във душата ти скрити
и вместо огън и радост, да бъда застинала лава!...
Ти ме остави там, мило,
в разбити и прашни доспехи,
да скитам тъжен и сам, пред замъка на сенките?...
И забрави любовта ти как, всесилна,
под нежното крило на вечерта и лунната пътека,
събра със топлината си отломките ми раздробени!?.
Ти пазиш в сърцето си, мило,
дъхът на омайните цъфнали клони,
със ябълков цвят, поръсен
и изгарящ твоето тръпнещо тяло!...
Но сега пенлива и страстна вълна си,
прегърнала мига, обсебил плътта ти изцяло...
Не казвай сбогом сега, мило,
в утрото на спомена,
когато светът се възражда
и славеите притихват унили!...
А ти във бялата си рокля към мен се носиш
омаяна от първите лъчи и пурпурния блясък...
Вземи в ръцете си, мило.
сърцето ми кървящо - то е твое!
Бъди благословена, кралице на мечтите ми,
заради това, че любовта познах дори за миг!
И тръгни със изгрева, слънчице мое,
сълзите от тревите росни, вместо сбогом аз ще пия...
Не се обръщай, мило!...
Не искам да виждаш колко ме боли!
Изгрей, слънчице мое и бъди щастлива!!!
© Юлиан Владимиров All rights reserved.
