5 jun 2007, 10:04

НЕ МАЧКАЙ СВОЯТ ХЛЯБ

  Poesía
2K 0 14
Не си играй с живота като с топка,
в градината му виж - цветя цъфтят.
На щастието отвори, ако похлопа,
а не да мачкаш с длани своят хляб.

По-свещено нещо на Земята
от хляба, е пролята мъжка кръв,
с която е изгряла свободата...
За някого е дан, за други - стръв.

Но след като пролята кръв засъхва,
а огнените дири в нас болят,
то мисълта молитвено настръхва -
не мачкай с длан свещеният си хляб...

Да, в хляба е събран божествен смисъл!
Той - хляба, е икона на честта!
Намачкан е един ненужен писък,
изгаснал лъч, пресъхнала вода...

Пази го и със устни го целувай,
а той ще утоли глада ти. Знай,
че хляба за душата много струва,
ала цената е начало, а не край.

Хляба е надежда, дух и вяра.
Животът ни - от нас е месен хляб.
От смисъла си хляба не изгаря,
а силно упоява с аромат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...