НЕ МАЧКАЙ СВОЯТ ХЛЯБ
Не си играй с живота като с топка,
в градината му виж - цветя цъфтят.
На щастието отвори, ако похлопа,
а не да мачкаш с длани своят хляб.
По-свещено нещо на Земята
от хляба, е пролята мъжка кръв,
с която е изгряла свободата...
За някого е дан, за други - стръв.
Но след като пролята кръв засъхва,
а огнените дири в нас болят,
то мисълта молитвено настръхва -
не мачкай с длан свещеният си хляб...
Да, в хляба е събран божествен смисъл!
Той - хляба, е икона на честта!
Намачкан е един ненужен писък,
изгаснал лъч, пресъхнала вода...
Пази го и със устни го целувай,
а той ще утоли глада ти. Знай,
че хляба за душата много струва,
ала цената е начало, а не край.
Хляба е надежда, дух и вяра.
Животът ни - от нас е месен хляб.
От смисъла си хляба не изгаря,
а силно упоява с аромат!
в градината му виж - цветя цъфтят.
На щастието отвори, ако похлопа,
а не да мачкаш с длани своят хляб.
По-свещено нещо на Земята
от хляба, е пролята мъжка кръв,
с която е изгряла свободата...
За някого е дан, за други - стръв.
Но след като пролята кръв засъхва,
а огнените дири в нас болят,
то мисълта молитвено настръхва -
не мачкай с длан свещеният си хляб...
Да, в хляба е събран божествен смисъл!
Той - хляба, е икона на честта!
Намачкан е един ненужен писък,
изгаснал лъч, пресъхнала вода...
Пази го и със устни го целувай,
а той ще утоли глада ти. Знай,
че хляба за душата много струва,
ала цената е начало, а не край.
Хляба е надежда, дух и вяра.
Животът ни - от нас е месен хляб.
От смисъла си хляба не изгаря,
а силно упоява с аромат!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
