7 jun 2007, 23:37

Не ме боли! 

  Poesía
1770 0 13

Приятелю,
животът ни намери...
И после срещна нашите съдби...
Сред толкоз много видове раздели,
защо с такава точно ни дари?

Виждах.
Тихо, тихо си отиваше!
Знаех.
Няма връщане назад!
Погледът ти в нищото се скриваше...
С последните лъчи над този град!

А всяка утрин, дишаща и нова,
бе смърт за теб
и капчица живот...
Денят е днес, когато ще заровим
остатъка от теб
във тесен гроб!

Не мога да заплача.
Нямам сили.
Сред свещи и цветя съм.
А не знам,
дали съм жива и дали боли ме...
Каква заръка сетна да ти дам!

Сред толкоз неизплакани могили,
просмукани със вино и сълзи,
белязани със чифтове години -
на раждане и смърт...

НЕ МЕ БОЛИ!

А виждах...
тихо, тихо си отиваше.
И знаех.
Няма връщане назад.
Не ме боли.
За теб ми се УМИРА...
Под сетните лъчи на този град.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??