Не ме боли!
Приятелю,
животът ни намери...
И после срещна нашите съдби...
Сред толкоз много видове раздели,
защо с такава точно ни дари?
Виждах.
Тихо, тихо си отиваше!
Знаех.
Няма връщане назад!
Погледът ти в нищото се скриваше...
С последните лъчи над този град!
А всяка утрин, дишаща и нова,
бе смърт за теб
и капчица живот...
Денят е днес, когато ще заровим
остатъка от теб
във тесен гроб!
Не мога да заплача.
Нямам сили.
Сред свещи и цветя съм.
А не знам,
дали съм жива и дали боли ме...
Каква заръка сетна да ти дам!
Сред толкоз неизплакани могили,
просмукани със вино и сълзи,
белязани със чифтове години -
на раждане и смърт...
НЕ МЕ БОЛИ!
А виждах...
тихо, тихо си отиваше.
И знаех.
Няма връщане назад.
Не ме боли.
За теб ми се УМИРА...
Под сетните лъчи на този град.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
