Не ме боли!
Приятелю,
животът ни намери...
И после срещна нашите съдби...
Сред толкоз много видове раздели,
защо с такава точно ни дари?
Виждах.
Тихо, тихо си отиваше!
Знаех.
Няма връщане назад!
Погледът ти в нищото се скриваше...
С последните лъчи над този град!
А всяка утрин, дишаща и нова,
бе смърт за теб
и капчица живот...
Денят е днес, когато ще заровим
остатъка от теб
във тесен гроб!
Не мога да заплача.
Нямам сили.
Сред свещи и цветя съм.
А не знам,
дали съм жива и дали боли ме...
Каква заръка сетна да ти дам!
Сред толкоз неизплакани могили,
просмукани със вино и сълзи,
белязани със чифтове години -
на раждане и смърт...
НЕ МЕ БОЛИ!
А виждах...
тихо, тихо си отиваше.
И знаех.
Няма връщане назад.
Не ме боли.
За теб ми се УМИРА...
Под сетните лъчи на този град.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
