25 jun 2007, 16:31

Не ме будете

  Poesía » Otra
1.8K 1 23
Живея в сън.
Не ме будете.
Изпих достатъчно отрова.
Знам, грешна съм.
Не ме съдете.
Сама поставих си окови.
Склопих очи.
Не са ми нужни.
Излишна вече ми е светлината.
Живот горчив -
не ми е длъжен.
Сама погребах в мен жената.
Със сламка пих.
Раздавах с кофи.
И никога не слагах на везните.
Красив триптих
създадох в строфи.
Сама в изкуство се възпитах.
Цветя за мен.
Това ми стига.
И дата, оградена в календара.
Един рефрен.
И нова книга.
Сама последна страница затварям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Думите не стигат за прекрасния ти стих!
  • Бих могъл да те консултирам за отровата, но ще бъде жалко. Напиши още някое и друго стихотворение, пък после, както дойде.
  • няма последни страници за теб...
    имаш да изричаш много още.


    !!!*
  • мая ти си невероятна.поздравления много ми хареса
  • Много е красиво! Поема за тъгата!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...