Не ме будете
Живея в сън.
Не ме будете.
Изпих достатъчно отрова.
Знам, грешна съм.
Не ме съдете.
Сама поставих си окови.
Склопих очи.
Не са ми нужни.
Излишна вече ми е светлината.
Живот горчив -
не ми е длъжен.
Сама погребах в мен жената.
Със сламка пих.
Раздавах с кофи.
И никога не слагах на везните.
Красив триптих
създадох в строфи.
Сама в изкуство се възпитах.
Цветя за мен.
Това ми стига.
И дата, оградена в календара.
Един рефрен.
И нова книга.
Сама последна страница затварям.
Не ме будете.
Изпих достатъчно отрова.
Знам, грешна съм.
Не ме съдете.
Сама поставих си окови.
Склопих очи.
Не са ми нужни.
Излишна вече ми е светлината.
Живот горчив -
не ми е длъжен.
Сама погребах в мен жената.
Със сламка пих.
Раздавах с кофи.
И никога не слагах на везните.
Красив триптих
създадох в строфи.
Сама в изкуство се възпитах.
Цветя за мен.
Това ми стига.
И дата, оградена в календара.
Един рефрен.
И нова книга.
Сама последна страница затварям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
