Не ме докосвай, Самота!
Не ме докосвай с пръстче, Самота,
с дъждовния си шал не ме намятай,
но щом си тъй и тъй дошла,
затвори след себе си вратата.
По зъберите остави ме да вървя,
студени,
от горещата ми плът да късат,
а ти почакай, тук ще разцъфтят
мечтите сини от съня ми късен.
Не идвай с мене в страстното море,
аз искам с него да сме само двама
и щом в сърцето ми се цялото сбере,
ще се превърна просто в морска пяна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Лозова Todos los derechos reservados
