Не ме докосвай с пръстче, Самота,
с дъждовния си шал не ме намятай,
но щом си тъй и тъй дошла,
затвори след себе си вратата.
По зъберите остави ме да вървя,
студени,
от горещата ми плът да късат,
а ти почакай, тук ще разцъфтят
мечтите сини от съня ми късен.
Не идвай с мене в страстното море,
аз искам с него да сме само двама
и щом в сърцето ми се цялото сбере,
ще се превърна просто в морска пяна.
© Валентина Лозова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
