26 ago 2009, 15:06

Не ме е страх

  Poesía
677 0 0

***

Не ме е страх от годините -

те само минават край мене,

вече даже не ги броя.

 

Страхувам се да не би

времето да не ми стигне

да видя всички

                          далечни звезди,

да не прецъфтят бързо

                        всички цветя,

да не се разбият

                        всички вълни във брега,

да не избягат някъде птиците.

 

Ще се почувствам много нещастна,

ако някой ден забравя да се усмихна,

ако не помахам на някоя птица

                                с ръка,

ако дори не погледна цветята...

 

Страхувам се да не би

думите да не ми стигнат

да кажа всичко,

                           което не посмях,

да не повярвам на очи,

                          които не лъжат,

да стане от камък сърцето ми.

 

Ето от това се боя...

          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...