Aug 26, 2009, 3:06 PM

Не ме е страх

  Poetry
675 0 0

***

Не ме е страх от годините -

те само минават край мене,

вече даже не ги броя.

 

Страхувам се да не би

времето да не ми стигне

да видя всички

                          далечни звезди,

да не прецъфтят бързо

                        всички цветя,

да не се разбият

                        всички вълни във брега,

да не избягат някъде птиците.

 

Ще се почувствам много нещастна,

ако някой ден забравя да се усмихна,

ако не помахам на някоя птица

                                с ръка,

ако дори не погледна цветята...

 

Страхувам се да не би

думите да не ми стигнат

да кажа всичко,

                           което не посмях,

да не повярвам на очи,

                          които не лъжат,

да стане от камък сърцето ми.

 

Ето от това се боя...

          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...