Не ме е страх
Когато ме повикаш, аз ще дойда,
където ме потърсиш, ще съм там.
И тръгвам безпощадно да догоня
със моя огън твоя крехък плам.
Какво са бурите – за мен са полъх
на пролетни уханни ветрове?
Не мога да те изоставя гола,
подхвърлена в "бушуващо море"!
Какво са зимите – следи кристални,
нужни да ме упътят, там – навън.
Очите твои да открия ... жални
и топъл да опазя твоя сън!
Не ме е страх и ще преровя мрака,
не ме е страх в студа и във дъжда.
Аз знам, че ако някъде ме чакаш,
то всички пътища ще извървя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
