Не ме е страх
Когато ме повикаш, аз ще дойда,
където ме потърсиш, ще съм там.
И тръгвам безпощадно да догоня
със моя огън твоя крехък плам.
Какво са бурите – за мен са полъх
на пролетни уханни ветрове?
Не мога да те изоставя гола,
подхвърлена в "бушуващо море"!
Какво са зимите – следи кристални,
нужни да ме упътят, там – навън.
Очите твои да открия ... жални
и топъл да опазя твоя сън!
Не ме е страх и ще преровя мрака,
не ме е страх в студа и във дъжда.
Аз знам, че ако някъде ме чакаш,
то всички пътища ще извървя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
