19.04.2018 г., 1:33 ч.  

Не ме е страх 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Друга
470 4 10

Когато ме повикаш, аз ще дойда,

където ме потърсиш, ще съм там.

И тръгвам безпощадно да догоня

със моя огън твоя крехък плам.

 

Какво са бурите – за мен са полъх

на пролетни уханни ветрове?

Не мога да те изоставя гола,

подхвърлена в "бушуващо море"!

 

Какво са зимите – следи кристални,

нужни да ме упътят, там – навън.

Очите твои да открия ... жални

и топъл да опазя твоя сън!

 

Не ме е страх и ще преровя мрака,

не ме е страх в студа и във дъжда.

Аз знам, че ако някъде ме чакаш,

то всички пътища ще извървя!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??