Не ме излагай!... Дръж се като баба!...
Ти остаряваш като катедрала,
пък аз – като един пробит галош!...
Или природата се подиграва,
или пък просто генът ми е лош...
Косата ти – красиво посребряла,
отзад прибрана във изящен кок!..
Походка – грациозна, оцеляла
на времето в гигантския му скок!...
И днес се движиш ти като газела
(годинките ти никак не личат!)
а не като старица дала-взела,
и на мъжете спираш пак дъха.
Улавям погледа ти мек, премрежен,
със който гледаш младите мъже.
Дали намираш ги за по-надеждни?
Ей, туй отвътре често ме гризе!...
Не ме излагай!... Дръж се като баба!
Да ти припомня ли онези дни?
Сюрпризче тази нощ ще ти направя!
Но после да не викаш "Престани!..."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роберт Todos los derechos reservados
