С времето нарастваше
цялата моя душевна сила -
тя нарушаваше,
тя изтощаваше
всичко, с което се беше сдобила.
И вместо сърцеизтръгване,
тя помоли за мир и покой.
А ти, вместо "Сбогом" на тръгване,
дръзна да ме превърнеш в герой...

Нека гневът ти бъде твоя страст,
но не ме използвай като оръжие,
борбата не е изобщо между нас
и в любовта се стига до омръзване.

И обичам разрушения,
по-скоро гледки на празни души,
отколкото сам човек да руши
всичко, дошло
с добри намерения.
И вместо да идват куршуми,
заредени от твоите думи,
аз избирам, вместо тебе, в момента
миротворно да сменим инструмента.

Нека болката ти бъде и компас,
но не ме използвай като оръжие.
Предпочитах да го кажа на глас -
и в любовта се стига до омръзване.

Сега е време за отмъщение,
вместо да го изпитаме,
нека помълчим в знак на прошка,
но всяко ново прозрение,
което в нас ще намираме,
ще ни води до сътресения още.

И в моето име
недей да се кълнеш,
като преди битка войник.
По-добре намери ме,
не сега, а като умреш -
в мислите, където те скрих.

Нека гневът ти бъде твоя страст,
но не ме използвай като оръжие,
борбата не е изобщо между нас -
и в любовта се стига до омръзване.
Нека болката ти бъде и компас,
но не ме използвай като оръжие,
предпочитах да го кажа на глас -
и в любовта се стига до омръзване.