Aug 18, 2009, 10:45 PM

Не ме използвай като оръжие

  Poetry » Love
739 0 0

С времето нарастваше
цялата моя душевна сила -
тя нарушаваше,
тя изтощаваше
всичко, с което се беше сдобила.
И вместо сърцеизтръгване,
тя помоли за мир и покой.
А ти, вместо "Сбогом" на тръгване,
дръзна да ме превърнеш в герой...

Нека гневът ти бъде твоя страст,
но не ме използвай като оръжие,
борбата не е изобщо между нас
и в любовта се стига до омръзване.

И обичам разрушения,
по-скоро гледки на празни души,
отколкото сам човек да руши
всичко, дошло
с добри намерения.
И вместо да идват куршуми,
заредени от твоите думи,
аз избирам, вместо тебе, в момента
миротворно да сменим инструмента.

Нека болката ти бъде и компас,
но не ме използвай като оръжие.
Предпочитах да го кажа на глас -
и в любовта се стига до омръзване.

Сега е време за отмъщение,
вместо да го изпитаме,
нека помълчим в знак на прошка,
но всяко ново прозрение,
което в нас ще намираме,
ще ни води до сътресения още.

И в моето име
недей да се кълнеш,
като преди битка войник.
По-добре намери ме,
не сега, а като умреш -
в мислите, където те скрих.

Нека гневът ти бъде твоя страст,
но не ме използвай като оръжие,
борбата не е изобщо между нас -
и в любовта се стига до омръзване.
Нека болката ти бъде и компас,
но не ме използвай като оръжие,
предпочитах да го кажа на глас -
и в любовта се стига до омръзване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...