Не ме кори, приятелю, прости ми
за туй, че те харесвам и желая,
но ти докосна струните раними
и възкреси душата да мечтае.
Прости за дръзката ми смелост,
че може би ранила гордостта,
достойнството ти мъжко съм отнела -
да разкрия първа любовта.
Мисълта за тебе ми е стимул
да дишам, пея и живея,
раздялата дори не е във сила
да ми попречи да копнея.
Жена съм аз достойна, но спонтанна
и благодаря ти за това, че съществуваш,
но с чувствата към теб ако греша,
прости и забрави, не ще те укоря.
На нежните души човешки
греховете земни са простени.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados
Прегръщам те!