12 oct 2007, 10:24

не ме лекувайте

  Poesía
951 0 6
 

Не ме лекувайте с приспивни средства,
боли ме неизкупена вина,
защото се страхувам от съседство
с натрупан лед и мъртва тишина!

Не ме залъгвай ти с разумен довод,
че всичко на забрава подлежи,
че под небето няма нищо ново,
освен нетрайни срещи и лъжи!

Не ме погубвай със красиви думи,
аз вярвам в немия ти зов,
че нямат стойност тези думи,
а само мълчаливата любов.

Боя се от пометените ъгли
на всяка непростима пустота
и вярвам, че дори в угаснал въглен
следи от нов живот ще прочета.

Страхувам се от празното пространство,
скрито вътре във самите нас
и затова с такова постоянство
очаквам близост в неизвестен час.

И ако тази близост не изстрадам
и тишината не превърна в зов,
сама ще вдигна убийствена преграда
пред своята възвърната любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Данаилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...