не ме лекувайте
Не ме лекувайте с приспивни средства,
боли ме неизкупена вина,
защото се страхувам от съседство
с натрупан лед и мъртва тишина!
Не ме залъгвай ти с разумен довод,
че всичко на забрава подлежи,
че под небето няма нищо ново,
освен нетрайни срещи и лъжи!
Не ме погубвай със красиви думи,
аз вярвам в немия ти зов,
че нямат стойност тези думи,
а само мълчаливата любов.
Боя се от пометените ъгли
на всяка непростима пустота
и вярвам, че дори в угаснал въглен
следи от нов живот ще прочета.
Страхувам се от празното пространство,
скрито вътре във самите нас
и затова с такова постоянство
очаквам близост в неизвестен час.
И ако тази близост не изстрадам
и тишината не превърна в зов,
сама ще вдигна убийствена преграда
пред своята възвърната любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Данаилова Всички права запазени
