paty (Петя Данаилова)
33 162
12.10.2007 г., 10:24 ч.

не ме лекувайте 

  Поезия
679 0 6
 

Не ме лекувайте с приспивни средства,
боли ме неизкупена вина,
защото се страхувам от съседство
с натрупан лед и мъртва тишина!

Не ме залъгвай ти с разумен довод,
че всичко на забрава подлежи,
че под небето няма нищо ново,
освен нетрайни срещи и лъжи!

Не ме погубвай със красиви думи,
аз вярвам в немия ти зов,
че нямат стойност тези думи,
а само мълчаливата любов.

Боя се от пометените ъгли
на всяка непростима пустота
и вярвам, че дори в угаснал въглен
следи от нов живот ще прочета.

Страхувам се от празното пространство,
скрито вътре във самите нас
и затова с такова постоянство
очаквам близост в неизвестен час.

И ако тази близост не изстрадам
и тишината не превърна в зов,
сама ще вдигна убийствена преграда
пред своята възвърната любов.

© Петя Данаилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??