Не ме ли позна?
Аз съм смисълът
на твоя жалък живот.
Аз съм дъждът,
за сърцето ти пустиня.
Аз съм, не ме ли позна?
Тази, която вечност,
и малко отгоре, си търсил!
Аз съм тази, дето
всяка нощ си сънувал.
Не ме ли позна?
Да, точно тази, същата,
дето смехът й убива.
Аз съм тази, която
вечно ти бяга.
Аз съм огънят,
който кръвта ти запали.
Аз съм вятърът,
който отнесе спомените ти.
Аз съм силата,
скрита във твоята слабост.
Аз съм, точно тази,
и съм тук, до теб, за теб...
на твоя жалък живот.
Аз съм дъждът,
за сърцето ти пустиня.
Аз съм, не ме ли позна?
Тази, която вечност,
и малко отгоре, си търсил!
Аз съм тази, дето
всяка нощ си сънувал.
Не ме ли позна?
Да, точно тази, същата,
дето смехът й убива.
Аз съм тази, която
вечно ти бяга.
Аз съм огънят,
който кръвта ти запали.
Аз съм вятърът,
който отнесе спомените ти.
Аз съм силата,
скрита във твоята слабост.
Аз съм, точно тази,
и съм тук, до теб, за теб...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илияна Стефанова Todos los derechos reservados
