Не ме ли позна?
Аз съм смисълът
на твоя жалък живот.
Аз съм дъждът,
за сърцето ти пустиня.
Аз съм, не ме ли позна?
Тази, която вечност,
и малко отгоре, си търсил!
Аз съм тази, дето
всяка нощ си сънувал.
Не ме ли позна?
Да, точно тази, същата,
дето смехът й убива.
Аз съм тази, която
вечно ти бяга.
Аз съм огънят,
който кръвта ти запали.
Аз съм вятърът,
който отнесе спомените ти.
Аз съм силата,
скрита във твоята слабост.
Аз съм, точно тази,
и съм тук, до теб, за теб...
на твоя жалък живот.
Аз съм дъждът,
за сърцето ти пустиня.
Аз съм, не ме ли позна?
Тази, която вечност,
и малко отгоре, си търсил!
Аз съм тази, дето
всяка нощ си сънувал.
Не ме ли позна?
Да, точно тази, същата,
дето смехът й убива.
Аз съм тази, която
вечно ти бяга.
Аз съм огънят,
който кръвта ти запали.
Аз съм вятърът,
който отнесе спомените ти.
Аз съм силата,
скрита във твоята слабост.
Аз съм, точно тази,
и съм тук, до теб, за теб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Стефанова Все права защищены
