Не ме ли позна?

27.01.2009 г., 16:29 ч.

Поезия

698 0 3

Аз съм смисълът
на твоя жалък живот.
Аз съм дъждът,
за сърцето ти пустиня.
Аз съм, не ме ли позна?
Тази, която вечност,
и малко отгоре, си търсил!
Аз съм тази, дето
всяка нощ си сънувал.
Не ме ли позна?
Да, точно тази, същата,
дето смехът й убива.
Аз съм тази, която
вечно ти бяга.
Аз съм огънят,
който кръвта ти запали.
Аз съм вятърът,
който отнесе спомените ти.
Аз съм силата,
скрита във твоята слабост.
Аз съм, точно тази,
и съм тук, до теб, за теб...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

heiress (Любовта ме убива)

2009-01-27T21:06:23+02:00

Много е силно и убедително- харесва ми.
stef_bobi (Яна)

2009-01-27T18:10:32+02:00

Привет!Красиво е !
maistora (Красимир Тенев)

2009-01-27T17:29:06+02:00

Момент да изляза от хипнозата...Беше много убедително.
Харесах антитезата- ,,силата скрита в твоята слабост,,