Не ме ли позна?
Аз съм смисълът
на твоя жалък живот.
Аз съм дъждът,
за сърцето ти пустиня.
Аз съм, не ме ли позна?
Тази, която вечност,
и малко отгоре, си търсил!
Аз съм тази, дето
всяка нощ си сънувал.
Не ме ли позна?
Да, точно тази, същата,
дето смехът й убива.
Аз съм тази, която
вечно ти бяга.
Аз съм огънят,
който кръвта ти запали.
Аз съм вятърът,
който отнесе спомените ти.
Аз съм силата,
скрита във твоята слабост.
Аз съм, точно тази,
и съм тук, до теб, за теб...
на твоя жалък живот.
Аз съм дъждът,
за сърцето ти пустиня.
Аз съм, не ме ли позна?
Тази, която вечност,
и малко отгоре, си търсил!
Аз съм тази, дето
всяка нощ си сънувал.
Не ме ли позна?
Да, точно тази, същата,
дето смехът й убива.
Аз съм тази, която
вечно ти бяга.
Аз съм огънят,
който кръвта ти запали.
Аз съм вятърът,
който отнесе спомените ти.
Аз съм силата,
скрита във твоята слабост.
Аз съм, точно тази,
и съм тук, до теб, за теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Стефанова Всички права запазени
