28 sept 2007, 13:08

Не ме наранявай, поне в този живот, недей...

  Poesía
2.3K 0 6
Недей да си помисляш
живота ти да ми напуснеш
и да оставиш само ти сълзи,
недей да си помисляш -
сърцето да разбиеш,
мачкайки го с ръцете си...
За миг дори недей да забравяш
топлите, дори студените ни дни,
през трудност ний преминахме,
но запазихме я със силите си...
Недей, недей да се проваляш,
да правиш грешки ти безброй,
защото това между нас си заслужава
да се брани, дори да се стигне до бой...
Не помисляй сама да ме оставяш,
да зъзна от страх във студа,
че никога не ще се върнеш,
недей ни погубва света...
Не ме наранявай, поне в този живот, недей...
много изстрадах и много горях,
но въпреки болката, ти донесе
усмивката в сивия свят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да харесва ми Благодаря ти все пак
  • Хубаво е!Само предлагам вместо"Недей погубвай ни ти света" да напишеш
    "Недей ни погубва света" ако ти харесва.
  • Да знам,че е така,но не винаги страданието е ръка за ръка с любовта!Зная че без болка няма нищо да се постигне!Благодаря ти Прегръдка и за теб!
  • всеки иска това Веси,но за съжаление животът ни дава и други уроци!
    Приемаме ги и това е!
    Стихът ти е откровен и истински!
    Поздравявам те!
  • Благодаря и на двете ви!Прегръщам ви

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...