28.09.2007 г., 13:08

Не ме наранявай, поне в този живот, недей...

Поезия

2.3K 0 6

Недей да си помисляш
живота ти да ми напуснеш
и да оставиш само ти сълзи,
недей да си помисляш -
сърцето да разбиеш,
мачкайки го с ръцете си...
За миг дори недей да забравяш
топлите, дори студените ни дни,
през трудност ний преминахме,
но запазихме я със силите си...
Недей, недей да се проваляш,
да правиш грешки ти безброй,
защото това между нас си заслужава
да се брани, дори да се стигне до бой...
Не помисляй сама да ме оставяш,
да зъзна от страх във студа,
че никога не ще се върнеш,
недей ни погубва света...
Не ме наранявай, поне в този живот, недей...
много изстрадах и много горях,
но въпреки болката, ти донесе
усмивката в сивия свят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vesyy (Весинцето без такава)

Да харесва ми Благодаря ти все пак

2007-09-29T11:06:32+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Хубаво е!Само предлагам вместо"Недей погубвай ни ти света" да напишеш
"Недей ни погубва света" ако ти харесва.

2007-09-28T17:16:30+03:00
vesyy (Весинцето без такава)

Да знам,че е така,но не винаги страданието е ръка за ръка с любовта!Зная че без болка няма нищо да се постигне!Благодаря ти Прегръдка и за теб!

2007-09-28T15:41:24+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

всеки иска това Веси,но за съжаление животът ни дава и други уроци!
Приемаме ги и това е!
Стихът ти е откровен и истински!
Поздравявам те!

2007-09-28T15:21:30+03:00
vesyy (Весинцето без такава)

Благодаря и на двете ви!Прегръщам ви

2007-09-28T13:58:25+03:00

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0