Не ме научи как да съм сама
Научи ме на всичко... бях дете,
когато ми показа синевата
и там във необятното небе
за първи път видях с очи дъгата...
Какви очи отворих за света...?!
Реших, че всичко светло е и цветно,
тогава ме накара да мълча,
че да говоря празни приказки е вредно...
Години минаха, отново ми показа
обсипаното със звезди небе,
все същото над мен, като отрязък,
но някак променено малко бе.
Научи ме кога да продължавам,
кога глава да свеждам със вина,
как да преглъщам, как да оцелявам
и как да стана истинска жена.
Научи ме на думи да не вярвам,
да съдя по делата за човека,
ръка на всеки в нужда да подавам
и да не търся все отъпкана пътека.
Научи ме пред други да не плача,
освен пред теб и мама щом тъгувам,
да имам смелостта да се опълча,
да бъда себе си и да не се страхувам.
Научи ме, когато най-боли ме,
да знам, че отминава – било важно
щом ти през всичко с мене ще преминеш,
не може някак нищо да е страшно.
Научи ме да мога да прощавам,
да мога да греша и да призная
и прошка да поискам, и да давам
любов и милост щом я пожелаят.
Сега голяма съм и всичко ми е ясно,
уроците ти смело подредих
на листа бял, но на места е празно,
там думите не стигат, нито стих...
Последно каза ми, че трябва да поискам
ръката ти, щом в бездна полетя.
Кажи ми днес чия ръка да стискам...
Не ме научи как да съм сама!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирина Todos los derechos reservados
