Не ме научи как да съм сама

Поезия » Друга

2.1K 1 17

Научи ме на всичко... бях дете,

когато ми показа синевата

и там във необятното небе

за първи път видях с очи дъгата...

Какви очи отворих за света...?!

Реших, че всичко светло е и цветно,

тогава ме накара да мълча,

че да говоря празни приказки е вредно...

Години минаха, отново ми показа

обсипаното със звезди небе,

все същото над мен, като отрязък,

но някак променено малко бе.

Научи ме кога да продължавам,

кога глава да свеждам със вина,

как да преглъщам, как да оцелявам

и как да стана истинска жена.

Научи ме на думи да не вярвам,

да съдя по делата за човека,

ръка на всеки в нужда да подавам

и да не търся все отъпкана пътека.

Научи ме пред други да не плача,

освен пред теб и мама щом тъгувам,

да имам смелостта да се опълча,

да бъда себе си и да не се страхувам.

Научи ме, когато най-боли ме,

да знам, че отминава – било важно

щом ти през всичко с мене ще преминеш,

не може някак нищо да е страшно.

Научи ме да мога да прощавам,

да мога да греша и да призная

и прошка да поискам, и да давам

любов и милост щом я пожелаят.

Сега голяма съм и всичко ми е ясно,

уроците ти смело подредих

на листа бял, но на места е празно,

там думите не стигат, нито стих...

Последно каза ми, че трябва да поискам

ръката ти, щом в бездна полетя.

Кажи ми днес чия ръка да стискам...

Не ме научи как да съм сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

LenaNik (ЕЛена Ник)

Изказала си мои преживявания, по начин, какъвто бих искала да направя сама. Силно ме развълнува! Тъгувам и плача заедно с теб.

2013-07-10T21:46:02+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Казват,че това е част от кръговрата,
но аз не мога да се примиря с това!
Когато загубиш родител,мисля,
че умира и частица от теб самия!!!

2013-07-10T20:47:33+03:00
lindastefani (Камелия)

Може да си заобиколен от "тълпа", но да се чувстваш самотен!!!
Може реално да си сам, но душата ти да е пълна с емоция, чувства и усещане за споделеност!!! Всичко е начин на мислене и възприемане на нещата, които ни се случват!!! Всеки е претърпял някаква загуба в живота си, но по-важно е ти как ще приемеш това и доколко и какво значение ще му отдадеш!!! Дори и да знаеш, че имаш приятелско рамо, на което да се облегнеш в труден момент, изборът е наш дали ще го пожелаем или ще предпочетем да се справим сами с поредното предизвикателство!!! Най-важно е да не задържаме тъгата и мъката в себе си, а да намираме начини да я преживяваме и освобождаваме, и да позволим на новите неща да ни се случват!!!

2013-07-10T19:52:50+03:00
Wali (Виолета Томова)

Прекрасно е! Поезията другарува със самотата Wali/Виолета Томова/

2013-07-10T19:08:27+03:00
Melancholy1 (Надежда)

Усетих и аз тъгата ти в този страхотен стих. Но Таня е права -някои неща не се учат. Поздрав, Ирина!

2013-07-10T16:21:09+03:00