21 abr 2015, 22:40

Не ме обичай отдалече 

  Poesía » De amor
700 1 11

Не ме обичай отдалече

 

 

Но колко още, принце мой,

да гасна трябва в този страх.

Та кой ще ме осъди, кой,

лазур в очите грейва - плах. 

 

Ще дръзна, дъхав небосклон,

обсипан целия с роса.

Ще долетя на своя кон

с цвят нежен в слънчева коса.

 

Ако зла небесна манна

прекъсне тихия ми сън.

И възпре таз обич лунна

там някъде далече вън.

 

В този миг така съдбовен

бих желала гибел кратка.

Страда с мен леса вековен

за една прегръдка сладка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??