Не ме обичай отдалече
Но колко още, принце мой,
да гасна трябва в този страх.
Та кой ще ме осъди, кой,
лазур в очите грейва - плах.
Ще дръзна, дъхав небосклон,
обсипан целия с роса.
Ще долетя на своя кон
с цвят нежен в слънчева коса.
Ако зла небесна манна
прекъсне тихия ми сън.
И възпре таз обич лунна
там някъде далече вън.
В този миг така съдбовен
бих желала гибел кратка.
Страда с мен леса вековен
за една прегръдка сладка.
© Светла Асенова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
