Не ме обичай отдалече
Не ме обичай отдалече
Но колко още, принце мой,
да гасна трябва в този страх.
Та кой ще ме осъди, кой,
лазур в очите грейва - плах.
Ще дръзна, дъхав небосклон,
обсипан целия с роса.
Ще долетя на своя кон
с цвят нежен в слънчева коса.
Ако зла небесна манна
прекъсне тихия ми сън.
И възпре таз обич лунна
там някъде далече вън.
В този миг така съдбовен
бих желала гибел кратка.
Страда с мен леса вековен
за една прегръдка сладка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
