LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
4 abr 2012, 11:37

Не ме ограбва времето

1.2K 0 4

Не ме ограбва времето, откакто

захвърлих чук по грубата му кожа,

макар че ме заплашва многократно

на старостта с бездарния велможа.

 

Не ме ограбва. Пия си кафето

и гледам на Живота безразлично.

О, не! Към него нищо лично.

Той просто очертава битието:

 

"Рождение и смърт" – каква нелепост,

а между тях - надмощие за власт,

а между тях - желание за крепост...

 

Но всички към една и съща паст

побутва ни Животът със свирепост

и не подбира той ни мен, ни вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0