LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
4 abr 2012, 11:37

Не ме ограбва времето

1.2K 0 4

Не ме ограбва времето, откакто

захвърлих чук по грубата му кожа,

макар че ме заплашва многократно

на старостта с бездарния велможа.

 

Не ме ограбва. Пия си кафето

и гледам на Живота безразлично.

О, не! Към него нищо лично.

Той просто очертава битието:

 

"Рождение и смърт" – каква нелепост,

а между тях - надмощие за власт,

а между тях - желание за крепост...

 

Но всички към една и съща паст

побутва ни Животът със свирепост

и не подбира той ни мен, ни вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0