Не ме ограбва времето
Не ме ограбва времето, откакто
захвърлих чук по грубата му кожа,
макар че ме заплашва многократно
на старостта с бездарния велможа.
Не ме ограбва. Пия си кафето
и гледам на Живота безразлично.
О, не! Към него нищо лично.
Той просто очертава битието:
"Рождение и смърт" – каква нелепост,
а между тях - надмощие за власт,
а между тях - желание за крепост...
Но всички към една и съща паст
побутва ни Животът със свирепост
и не подбира той ни мен, ни вас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
