3 mar 2008, 18:54

Не ме питай 

  Poesía » De amor
607 0 2
Не ме питай

Не ме питай боли ли като зная,
че със сълзи заспиваш вечер сам,
не ме питай дали ще се справя,
не ме питай - нищо не знам!

Не ме питай дали плача в нощта,
когато много силно почнеш да ми липсваш,
не ме питай без тебе колко съм сама
и как не спирам да те искам!

Не питай дали за мен Слънцето изгрява
и как заспивам трудно вечер!
Не питай как се обвинявам,
че от тебе съм далече!

Не питай с колко сълзи пиша ти писмата
и как целувам всеки лист,
не ме питай как гледам вечер Луната,
а тя ме утешава с поглед златист!

Не ме питай колко ми е тежко,
без твоя глас, без твоите очи,
не ме питай, знам, че е грешка,
не казвай нищо, просто замълчи!

Измъчвам се много, но в сърцето те нося,
на лошото все някога идва края.
Не ме питай! Боли! А на всички въпроси,
сърцето ти най-верния отговор знае!

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трогната съм, че първия коментар, който си написала е провокиран от моето стихотворение! Благодаря ти!
    Щом те е разчувствало, значи си го усетила или ти се е случвало. Такива ситуации са много неприятни, тогава човек може да се почувства толкова жесток и безмислостен, а тези въпроси така пробождат сърцето...
  • това стихче е направо страхотно,разчувствах се чак...браво враво
Propuestas
: ??:??