3.03.2008 г., 18:54

Не ме питай

745 0 2
Не ме питай

Не ме питай боли ли като зная,
че със сълзи заспиваш вечер сам,
не ме питай дали ще се справя,
не ме питай - нищо не знам!

Не ме питай дали плача в нощта,
когато много силно почнеш да ми липсваш,
не ме питай без тебе колко съм сама
и как не спирам да те искам!

Не питай дали за мен Слънцето изгрява
и как заспивам трудно вечер!
Не питай как се обвинявам,
че от тебе съм далече!

Не питай с колко сълзи пиша ти писмата
и как целувам всеки лист,
не ме питай как гледам вечер Луната,
а тя ме утешава с поглед златист!

Не ме питай колко ми е тежко,
без твоя глас, без твоите очи,
не ме питай, знам, че е грешка,
не казвай нищо, просто замълчи!

Измъчвам се много, но в сърцето те нося,
на лошото все някога идва края.
Не ме питай! Боли! А на всички въпроси,
сърцето ти най-верния отговор знае!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогната съм, че първия коментар, който си написала е провокиран от моето стихотворение! Благодаря ти!
    Щом те е разчувствало, значи си го усетила или ти се е случвало. Такива ситуации са много неприятни, тогава човек може да се почувства толкова жесток и безмислостен, а тези въпроси така пробождат сърцето...
  • това стихче е направо страхотно,разчувствах се чак...браво враво

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...