Не ме питай
Не ме питай
Не ме питай боли ли като зная,
че със сълзи заспиваш вечер сам,
не ме питай дали ще се справя,
не ме питай - нищо не знам!
Не ме питай дали плача в нощта,
когато много силно почнеш да ми липсваш,
не ме питай без тебе колко съм сама
и как не спирам да те искам!
Не питай дали за мен Слънцето изгрява
и как заспивам трудно вечер!
Не питай как се обвинявам,
че от тебе съм далече!
Не питай с колко сълзи пиша ти писмата
и как целувам всеки лист,
не ме питай как гледам вечер Луната,
а тя ме утешава с поглед златист!
Не ме питай колко ми е тежко,
без твоя глас, без твоите очи,
не ме питай, знам, че е грешка,
не казвай нищо, просто замълчи!
Измъчвам се много, но в сърцето те нося,
на лошото все някога идва края.
Не ме питай! Боли! А на всички въпроси,
сърцето ти най-верния отговор знае!
Не ме питай боли ли като зная,
че със сълзи заспиваш вечер сам,
не ме питай дали ще се справя,
не ме питай - нищо не знам!
Не ме питай дали плача в нощта,
когато много силно почнеш да ми липсваш,
не ме питай без тебе колко съм сама
и как не спирам да те искам!
Не питай дали за мен Слънцето изгрява
и как заспивам трудно вечер!
Не питай как се обвинявам,
че от тебе съм далече!
Не питай с колко сълзи пиша ти писмата
и как целувам всеки лист,
не ме питай как гледам вечер Луната,
а тя ме утешава с поглед златист!
Не ме питай колко ми е тежко,
без твоя глас, без твоите очи,
не ме питай, знам, че е грешка,
не казвай нищо, просто замълчи!
Измъчвам се много, но в сърцето те нося,
на лошото все някога идва края.
Не ме питай! Боли! А на всички въпроси,
сърцето ти най-верния отговор знае!
© Радослава Михайлова All rights reserved.
