3 мар. 2008 г., 18:54

Не ме питай

748 0 2
Не ме питай

Не ме питай боли ли като зная,
че със сълзи заспиваш вечер сам,
не ме питай дали ще се справя,
не ме питай - нищо не знам!

Не ме питай дали плача в нощта,
когато много силно почнеш да ми липсваш,
не ме питай без тебе колко съм сама
и как не спирам да те искам!

Не питай дали за мен Слънцето изгрява
и как заспивам трудно вечер!
Не питай как се обвинявам,
че от тебе съм далече!

Не питай с колко сълзи пиша ти писмата
и как целувам всеки лист,
не ме питай как гледам вечер Луната,
а тя ме утешава с поглед златист!

Не ме питай колко ми е тежко,
без твоя глас, без твоите очи,
не ме питай, знам, че е грешка,
не казвай нищо, просто замълчи!

Измъчвам се много, но в сърцето те нося,
на лошото все някога идва края.
Не ме питай! Боли! А на всички въпроси,
сърцето ти най-верния отговор знае!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трогната съм, че първия коментар, който си написала е провокиран от моето стихотворение! Благодаря ти!
    Щом те е разчувствало, значи си го усетила или ти се е случвало. Такива ситуации са много неприятни, тогава човек може да се почувства толкова жесток и безмислостен, а тези въпроси така пробождат сърцето...
  • това стихче е направо страхотно,разчувствах се чак...браво враво

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...