Не ме питай - докога!

Poesía

487 0 5

Една целувка те разтапя,

смалява се пръстта.

Попадаш в трапа -

да си носиш кръста -

до старостта.

С нозе на кошута вървиш

към непознатото,

във вихъра на страшен ураган.

Не е страшно веднъж

престъпиш ли тайствения олтар.

Лее се отвсякъде божествен нектар.

Без пари е. Дар от бога и така опива!

Не ме питай - докога!

"До изнемога" - намига ми тихо нощта

и въздига се при деня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rali23 (Ралица)

Много интересно поднесено

2015-07-10T14:10:43+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Васе, поздравявам те за силния стих! Няма да те питам...докога?! Знам отговора....до края! Браво!

2015-07-09T18:08:00+03:00
Izumrudkata (Катя)

Васе,поздравления за хубавия стих!
"Не ме питай - до кога!
"До изнемога" - намига ми тихо нощта"

2015-07-09T15:50:15+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Да! Вървим " към непознатото до изнемога". Това е живота!
Харесах, Василке, и го оценявам! Желая ти хубав творчески ден!

2015-07-09T10:21:08+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Да,

"неясен сън е миналият миг,
във който щастието с мен живя" /Черен Джак/

Поздравление, Василке! Добре си се нацелила в неведомия миг, след който падаме в трапа, за да вървим до изнемога в него!

2015-07-09T01:10:47+03:00