Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
9.07.2015 г., 0:48 ч.

Не ме питай - докога! 

  Поезия
5.0 / 5
407 0 5
Една целувка те разтапя,
смалява се пръстта.
Попадаш в трапа -
да си носиш кръста -
до старостта.
С нозе на кошута вървиш
към непознатото,
във вихъра на страшен ураган.
Не е страшно веднъж
престъпиш ли тайствения олтар.
Лее се отвсякъде божествен нектар.
Без пари е. Дар от бога и така опива! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Предложения

Още произведения »