Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
9.07.2015 г., 0:48 ч.

Не ме питай - докога! 

  Поезия
365 0 5

Една целувка те разтапя,

смалява се пръстта.

Попадаш в трапа -

да си носиш кръста -

до старостта.

 С нозе на кошута вървиш

към непознатото,

във вихъра на страшен ураган.

Не е страшно веднъж 

престъпиш ли тайствения олтар.

Лее се отвсякъде божествен нектар.

Без пари е. Дар от бога и така опива!

Не ме питай - докога!

"До изнемога" - намига ми тихо нощта

и  въздига  се при деня!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересно поднесено
  • Васе, поздравявам те за силния стих! Няма да те питам...докога?! Знам отговора....до края! Браво!
  • Васе,поздравления за хубавия стих!
    "Не ме питай - до кога!
    "До изнемога" - намига ми тихо нощта"
  • Да! Вървим " към непознатото до изнемога". Това е живота!
    Харесах, Василке, и го оценявам! Желая ти хубав творчески ден!
  • Да,

    "неясен сън е миналият миг,
    във който щастието с мен живя" /Черен Джак/

    Поздравление, Василке! Добре си се нацелила в неведомия миг, след който падаме в трапа, за да вървим до изнемога в него!
Предложения
: ??:??