12 mar 2007, 11:48

Не ме поставяй...

  Poesía
2K 0 16

Не ме...

 

Не ме поставяй в рамка суха,

картината ми свита не искри,

а цветовете вяхнат и умират

и бялото не може да блести.

 

Не ме ограждай с тел бодлива,

че мислите ми в кръг ще се въртят,

а думите са истински и живи,

когато тичат и вървят.

 

Не ме затвяряй в сива клетка,

като животно диво в зоопарк,

не ми премервай въздуха със капки

и не наричай светлината мрак.

 

Подпираш ми с бетон небето,

но аз съм птица - искам да летя!

Мен Бог ми сътвори сърцето,

с желание за обич да даря.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...