Естир (Златка Петкова) Естир (Златка Петкова)
27
Mar 12, 2007, 11:48 AM

Не ме поставяй...

  Poetry
2K 0 16

Не ме...

 

Не ме поставяй в рамка суха,

картината ми свита не искри,

а цветовете вяхнат и умират

и бялото не може да блести.

 

Не ме ограждай с тел бодлива,

че мислите ми в кръг ще се въртят,

а думите са истински и живи,

когато тичат и вървят.

 

Не ме затвяряй в сива клетка,

като животно диво в зоопарк,

не ми премервай въздуха със капки

и не наричай светлината мрак.

 

Подпираш ми с бетон небето,

но аз съм птица - искам да летя!

Мен Бог ми сътвори сърцето,

с желание за обич да даря.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0