12.03.2007 г., 11:48 ч.

Не ме поставяй... 

  Поезия
1647 0 16

Не ме...

 

Не ме поставяй в рамка суха,

картината ми свита не искри,

а цветовете вяхнат и умират

и бялото не може да блести.

 

Не ме ограждай с тел бодлива,

че мислите ми в кръг ще се въртят,

а думите са истински и живи,

когато тичат и вървят.

 

Не ме затвяряй в сива клетка,

като животно диво в зоопарк,

не ми премервай въздуха със капки

и не наричай светлината мрак.

 

Подпираш ми с бетон небето,

но аз съм птица - искам да летя!

Мен Бог ми сътвори сърцето,

с желание за обич да даря.

 

© Златка Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??