Не ме поставяй...
Не ме...
Не ме поставяй в рамка суха,
картината ми свита не искри,
а цветовете вяхнат и умират
и бялото не може да блести.
Не ме ограждай с тел бодлива,
че мислите ми в кръг ще се въртят,
а думите са истински и живи,
когато тичат и вървят.
Не ме затвяряй в сива клетка,
като животно диво в зоопарк,
не ми премервай въздуха със капки
и не наричай светлината мрак.
Подпираш ми с бетон небето,
но аз съм птица - искам да летя!
Мен Бог ми сътвори сърцето,
с желание за обич да даря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Петкова Всички права запазени
