16 ene 2007, 21:43

Не ме променяй 

  Poesía
649 1 10
Ето, малко усмивка и ще грейне деня,
а нощта ще е тиха, щастлива, добра.
Само лъч ми е нужен, да извая слънца,
и да стопля с докосване уморените ни лица.

Искам глътка надежда, като бели крила,
да те пусна да дойдеш със мен във съня.
Там ще видиш в душата ми този буен пожар,
даже в попел да ровя, ще накладя жар.

Искаш земна да бъда, да не летя със крила,
да не блясват  очите ми, като ярка зора.
Как тогава, кажи ми, ще ти стопля деня,
ако нямам в зениците си, тези жарки слънца.

16.01.2007г.  

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??