Не ме променяй
Ето, малко усмивка и ще грейне деня,
а нощта ще е тиха, щастлива, добра.
Само лъч ми е нужен, да извая слънца,
и да стопля с докосване уморените ни лица.
Искам глътка надежда, като бели крила,
да те пусна да дойдеш със мен във съня.
Там ще видиш в душата ми този буен пожар,
даже в попел да ровя, ще накладя жар.
Искаш земна да бъда, да не летя със крила,
да не блясват очите ми, като ярка зора.
Как тогава, кажи ми, ще ти стопля деня,
ако нямам в зениците си, тези жарки слънца.
16.01.2007г.
а нощта ще е тиха, щастлива, добра.
Само лъч ми е нужен, да извая слънца,
и да стопля с докосване уморените ни лица.
Искам глътка надежда, като бели крила,
да те пусна да дойдеш със мен във съня.
Там ще видиш в душата ми този буен пожар,
даже в попел да ровя, ще накладя жар.
Искаш земна да бъда, да не летя със крила,
да не блясват очите ми, като ярка зора.
Как тогава, кажи ми, ще ти стопля деня,
ако нямам в зениците си, тези жарки слънца.
16.01.2007г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
слънчева и усмихната остани 
