16 янв. 2007 г., 21:43

Не ме променяй

815 1 10
Ето, малко усмивка и ще грейне деня,
а нощта ще е тиха, щастлива, добра.
Само лъч ми е нужен, да извая слънца,
и да стопля с докосване уморените ни лица.

Искам глътка надежда, като бели крила,
да те пусна да дойдеш със мен във съня.
Там ще видиш в душата ми този буен пожар,
даже в попел да ровя, ще накладя жар.

Искаш земна да бъда, да не летя със крила,
да не блясват  очите ми, като ярка зора.
Как тогава, кажи ми, ще ти стопля деня,
ако нямам в зениците си, тези жарки слънца.

16.01.2007г.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...