Не ме събуждай още,

остани в красивия ми сън,

остани във топлото легло,

където чувах аз камбанен звън.

Сънувах се във бяла рокля,

вървя към църквата сама,

пътят ми обсипан с рози

и твойто име аз шептя.

А ти ме чакаш там, на прага,

протегнал двете си ръце

и усмивка топла сгрява

развълнуваното ми сърце.

Тържествено се вричаме пред Бог,

в богатство, бедност и беди

да бъдем верни ний до гроб

и никой да не може да ни раздели.

И камбаните звънят за нас,

а ти ме носиш на ръце,

аз те гледам във захлас

и потръпва моето сърце.

Не ме събуждай още, остани,

не искам аз да се събудя,

аз искам моите мечти

да сбъднеш, без да те загубя.