Не ме събуждай още
Не ме събуждай още,
остани в красивия ми сън,
остани във топлото легло,
където чувах аз камбанен звън.
Сънувах се във бяла рокля,
вървя към църквата сама,
пътят ми обсипан с рози
и твойто име аз шептя.
А ти ме чакаш там, на прага,
протегнал двете си ръце
и усмивка топла сгрява
развълнуваното ми сърце.
Тържествено се вричаме пред Бог,
в богатство, бедност и беди
да бъдем верни ний до гроб
и никой да не може да ни раздели.
И камбаните звънят за нас,
а ти ме носиш на ръце,
аз те гледам във захлас
и потръпва моето сърце.
Не ме събуждай още, остани,
не искам аз да се събудя,
аз искам моите мечти
да сбъднеш, без да те загубя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены
