Не ме събуждай още
Не ме събуждай още,
остани в красивия ми сън,
остани във топлото легло,
където чувах аз камбанен звън.
Сънувах се във бяла рокля,
вървя към църквата сама,
пътят ми обсипан с рози
и твойто име аз шептя.
А ти ме чакаш там, на прага,
протегнал двете си ръце
и усмивка топла сгрява
развълнуваното ми сърце.
Тържествено се вричаме пред Бог,
в богатство, бедност и беди
да бъдем верни ний до гроб
и никой да не може да ни раздели.
И камбаните звънят за нас,
а ти ме носиш на ръце,
аз те гледам във захлас
и потръпва моето сърце.
Не ме събуждай още, остани,
не искам аз да се събудя,
аз искам моите мечти
да сбъднеш, без да те загубя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени
