28 jun 2015, 16:51

Не ме търси

  Poesía
497 0 3

Не ме търси

Не ме търси

в мен е пустош

изгаряща, свирепа самота

палещото слънце 

мойта съвест

не остави от душата и следа.

 

Чаках те 

безкрайно дълго

в очите ми остана празнота

устните застиваха

с твойто име

в него беше скрита любовта.

 

Не ме търси

в мене е Сахара

чувствата са пясъкът отвят

пустинни ветрове 

се гонят в надпревара

това сега е новият ми свят.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен е новият ти свят Гавраил! Но дори и там в горещата, брулени от ветрове Сахара, има оазиси и живот! Живот, който може да роди любов!
    Поздравления за прекрасния стих!
  • Стойна,чета с нетърпение твоите оценки.Погледът от страни е много важен за мен.Думите ти ме насърчават.Благодаря ти.
  • Много хубава творба Гавраил! Разочарован е лиричния ти герой, но това не означава, че любовта си е отишла.Тя трябва да се спечели и тогава е още по-ценна!Много силен и оригинален финал:
    "Не ме търси
    в мене е Сахара,
    чувствата са пясъка отвят,
    пустинни ветрове
    се гонят в надпревара -
    това сега е новият ми свят."
    Поздравление за постигнатата творба и нови успехи! Хубава вечер!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....